14 sept 2024, 13:05 2024-10-31T17:51:46+02:00

Ручей към душата

Poesía » Del paisaje, Otra

560 1 2

Пониква лозето след пухкав дъжд,

събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!

Разстила се омайваща вода,
изпратена животи да раздава!
Безценното най-трудно го ценят,
а капките са ручей към душата!

На фаза есен ми е жизненият път,
прелива в нежности душата изсребряла.
Към златна есен си ме тегли пак умът,
Варвара, дом... а в него и жената!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

palenka (П Антонова)

Хубаво!

2024-09-14T18:04:34+03:00
Mazaco (Емил Боянов)

Хубаво е! Иска ми се да вярвам, че жизненият ми път е още във фаза лято. Но душата "изсребряла", друго казва.

2024-09-14T16:55:06+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0