14 sept 2024, 13:05 2024-10-31T17:51:46+02:00

Ручей към душата

Poesía » Del paisaje, Otra

555 1 2

Пониква лозето след пухкав дъжд,

събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!

Разстила се омайваща вода,
изпратена животи да раздава!
Безценното най-трудно го ценят,
а капките са ручей към душата!

На фаза есен ми е жизненият път,
прелива в нежности душата изсребряла.
Към златна есен си ме тегли пак умът,
Варвара, дом... а в него и жената!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

palenka (П Антонова)

Хубаво!

2024-09-14T18:04:34+03:00
Mazaco (Емил Боянов)

Хубаво е! Иска ми се да вярвам, че жизненият ми път е още във фаза лято. Но душата "изсребряла", друго казва.

2024-09-14T16:55:06+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0