Sep 14, 2024, 1:05 PM  

Ручей към душата 

  Poetry » Landscape, Other
139 0 2

 

Пониква лозето след пухкав дъжд,

събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата! 


Разстила се омайваща вода, 
изпратена животи да раздава!
Безценното най-трудно го ценят, 
а капките са ручей към душата! 


На фаза есен ми е жизненият път, 
прелива в нежности душата изсребряла. 
Към златна есен си ме тегли пак умът, 
Варвара, дом... а в него и жената!

© Валентин Хаджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво!
  • Хубаво е! Иска ми се да вярвам, че жизненият ми път е още във фаза лято. Но душата "изсребряла", друго казва.
Random works
: ??:??