Ручей към душата
Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода,
изпратена животи да раздава!
Безценното най-трудно го ценят,
а капките са ручей към душата!
На фаза есен ми е жизненият път,
прелива в нежности душата изсребряла.
Към златна есен си ме тегли пак умът,
Варвара, дом... а в него и жената!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Хаджиев Всички права запазени
