azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
2 ago 2007, 10:05

Руини  

  Poesía
928 0 3
Мостове болката срина
и нишки разкъса незрими,
кървави рани сега зеят
от празнота очите тъмнеят.
В сърцето бурени избуяха
и сили отровни назряха.
След руините остана ми фалша,
на лицемерието марша...
Прошка няма да има,
че уби  ме с отрова жива,
но те заклевам да не мечтаеш,
да не можеш да вярваш,
но и да не избягаш,
че мостовете са днес пепелища,
а нишките само кълчища...

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Таня,отдавна съм простила...

    А и лично не се гордея с поетичното си слово,доста грубовато и посредствено ми изглежда сега...
  • "Прошка няма да има,
    че уби ме с отрова жива,
    но те заклевам да не мечтаеш,
    да не можеш да вярваш"

    ?

    "Прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала." - Марк Твен

    А аз бих добавила - Човек е това, което носи в сърцето си!

  • Доста тежко!
Propuestas
: ??:??