azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
2.08.2007 г., 10:05 ч.

Руини  

  Поезия
929 0 3
Мостове болката срина
и нишки разкъса незрими,
кървави рани сега зеят
от празнота очите тъмнеят.
В сърцето бурени избуяха
и сили отровни назряха.
След руините остана ми фалша,
на лицемерието марша...
Прошка няма да има,
че уби  ме с отрова жива,
но те заклевам да не мечтаеш,
да не можеш да вярваш,
но и да не избягаш,
че мостовете са днес пепелища,
а нишките само кълчища...

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня,отдавна съм простила...

    А и лично не се гордея с поетичното си слово,доста грубовато и посредствено ми изглежда сега...
  • "Прошка няма да има,
    че уби ме с отрова жива,
    но те заклевам да не мечтаеш,
    да не можеш да вярваш"

    ?

    "Прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала." - Марк Твен

    А аз бих добавила - Човек е това, което носи в сърцето си!

  • Доста тежко!
Предложения
: ??:??