Руини
Мостове болката срина
и нишки разкъса незрими,
кървави рани сега зеят
от празнота очите тъмнеят.
В сърцето бурени избуяха
и сили отровни назряха.
След руините остана ми фалша,
на лицемерието марша...
Прошка няма да има,
че уби ме с отрова жива,
но те заклевам да не мечтаеш,
да не можеш да вярваш,
но и да не избягаш,
че мостовете са днес пепелища,
а нишките само кълчища...
и нишки разкъса незрими,
кървави рани сега зеят
от празнота очите тъмнеят.
В сърцето бурени избуяха
и сили отровни назряха.
След руините остана ми фалша,
на лицемерието марша...
Прошка няма да има,
че уби ме с отрова жива,
но те заклевам да не мечтаеш,
да не можеш да вярваш,
но и да не избягаш,
че мостовете са днес пепелища,
а нишките само кълчища...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Стефанова Все права защищены
