Aug 2, 2007, 10:05 AM
Руини
Мостове болката срина
и нишки разкъса незрими,
кървави рани сега зеят
от празнота очите тъмнеят.
В сърцето бурени избуяха
и сили отровни назряха.
След руините остана ми фалша,
на лицемерието марша...
Прошка няма да има,
че уби ме с отрова жива,
но те заклевам да не мечтаеш,
да не можеш да вярваш,
но и да не избягаш,
че мостовете са днес пепелища,
а нишките само кълчища...
и нишки разкъса незрими,
кървави рани сега зеят
от празнота очите тъмнеят.
В сърцето бурени избуяха
и сили отровни назряха.
След руините остана ми фалша,
на лицемерието марша...
Прошка няма да има,
че уби ме с отрова жива,
но те заклевам да не мечтаеш,
да не можеш да вярваш,
но и да не избягаш,
че мостовете са днес пепелища,
а нишките само кълчища...
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Прошка няма да има,
че уби ме с отрова жива,
но те заклевам да не мечтаеш,
да не можеш да вярваш"
?
"Прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала." - Марк Твен
А аз бих добавила - Човек е това, което носи в сърцето си!
-
Доста тежко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А и лично не се гордея с поетичното си слово,доста грубовато и посредствено ми изглежда сега...