19 nov 2017, 17:21

Румените бузи на кънкьорче от мисли

  Poesía
541 1 4

 

Знам, че е зима, а ти си далеч,

а в погледа виждам единствено скреж

и хората ходят, изгубени в сън,

и всичко е свежо от мъка...

До огъня пада свята сълза

и някой си шепне нейде в леда:

аз исках живот, и душа, и следи. 

Умрях, и все пак, настъпи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавай, кънкьорче! Много ми хареса! Поздрави!
  • ... хората ходят, изгубени в сън,
    и всичко е свежо от мъка...
    Това най-си харесах. Поздрав!
  • Много интересен поетичен свят!
  • За сетен път се убеждавам, чрез този нагледен пример, че само с няколко реда може да бъде казано повече, отколкото с многокуплетни витиевати стихотворения. Неслучайно първата си проектостихосбирка озаглавих "Меланхолични фрагменти". В един от най-мрачните периоди за България - Татовият, тя не видя бял свят и нямаше как да види. Но това се случи /по точно не се случи - игра на думи/ само за мое щастие!
    Продължавай да работиш над кратката форма Йоана. В нея е истината. Много ми хареса стихът ти!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...