limeruna (Йоана)
565 3355
19 нояб. 2017 г., 17:21

Румените бузи на кънкьорче от мисли 

  Поэзия
414 1 4

 

Знам, че е зима, а ти си далеч,

а в погледа виждам единствено скреж

и хората ходят, изгубени в сън,

и всичко е свежо от мъка...

До огъня пада свята сълза

и някой си шепне нейде в леда:

аз исках живот, и душа, и следи. 

Умрях, и все пак, настъпи...

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Продължавай, кънкьорче! Много ми хареса! Поздрави!
  • ... хората ходят, изгубени в сън,
    и всичко е свежо от мъка...
    Това най-си харесах. Поздрав!
  • Много интересен поетичен свят!
  • За сетен път се убеждавам, чрез този нагледен пример, че само с няколко реда може да бъде казано повече, отколкото с многокуплетни витиевати стихотворения. Неслучайно първата си проектостихосбирка озаглавих "Меланхолични фрагменти". В един от най-мрачните периоди за България - Татовият, тя не видя бял свят и нямаше как да види. Но това се случи /по точно не се случи - игра на думи/ само за мое щастие!
    Продължавай да работиш над кратката форма Йоана. В нея е истината. Много ми хареса стихът ти!
Предложения
: ??:??