Румените бузи на кънкьорче от мисли

Поезия

540 1 4

Знам, че е зима, а ти си далеч,

а в погледа виждам единствено скреж

и хората ходят, изгубени в сън,

и всичко е свежо от мъка...

До огъня пада свята сълза

и някой си шепне нейде в леда:

аз исках живот, и душа, и следи.

Умрях, и все пак, настъпи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Веси_Еси (Еси)

Продължавай, кънкьорче! Много ми хареса! Поздрави!

2017-11-21T06:41:33+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

... хората ходят, изгубени в сън,
и всичко е свежо от мъка...
Това най-си харесах. Поздрав!

2017-11-20T11:21:15+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много интересен поетичен свят!

2017-11-19T23:25:36+02:00
vega666 (Младен Мисана)

За сетен път се убеждавам, чрез този нагледен пример, че само с няколко реда може да бъде казано повече, отколкото с многокуплетни витиевати стихотворения. Неслучайно първата си проектостихосбирка озаглавих "Меланхолични фрагменти". В един от най-мрачните периоди за България - Татовият, тя не видя бял свят и нямаше как да види. Но това се случи /по точно не се случи - игра на думи/ само за мое щастие!
Продължавай да работиш над кратката форма Йоана. В нея е истината. Много ми хареса стихът ти!

2017-11-19T20:26:29+02:00