Nov 19, 2017, 5:21 PM

Румените бузи на кънкьорче от мисли

  Poetry
544 1 4

 

Знам, че е зима, а ти си далеч,

а в погледа виждам единствено скреж

и хората ходят, изгубени в сън,

и всичко е свежо от мъка...

До огъня пада свята сълза

и някой си шепне нейде в леда:

аз исках живот, и душа, и следи. 

Умрях, и все пак, настъпи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавай, кънкьорче! Много ми хареса! Поздрави!
  • ... хората ходят, изгубени в сън,
    и всичко е свежо от мъка...
    Това най-си харесах. Поздрав!
  • Много интересен поетичен свят!
  • За сетен път се убеждавам, чрез този нагледен пример, че само с няколко реда може да бъде казано повече, отколкото с многокуплетни витиевати стихотворения. Неслучайно първата си проектостихосбирка озаглавих "Меланхолични фрагменти". В един от най-мрачните периоди за България - Татовият, тя не видя бял свят и нямаше как да види. Но това се случи /по точно не се случи - игра на думи/ само за мое щастие!
    Продължавай да работиш над кратката форма Йоана. В нея е истината. Много ми хареса стихът ти!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...