Русалка
Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:
"Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.
Ах ,само аз крака да имам,
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам, ...