Русалка
Русалка
Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:
"Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.
Ах ,само аз крака да имам,
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам,
дори да не живея дълго.
А тез човеци имат всичко:
и слънце, и небе, земя...
Ах, колко много са щастливи!
Защо не осъзнават те това?!"
Зад нея слуша я рибарче.
Във думите й вниква то.
Разбира, че русалката е без другарче.
съзира колко е самотна тя...
И чак тогава той разбира,
"Ах, колко много съм щастлив!"
На живота смисъла намира.
Разбира, че се чувства жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
*хъг*
