Лорелай (Люляк)
109 142
28.05.2007 г., 14:42 ч.

Русалка 

  Поезия
740 0 7

Русалка


Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:

 "Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.

 Ах ,само аз крака да имам,
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам,
дори да не живея дълго.

 А тез човеци имат всичко:
и слънце, и небе, земя...
Ах, колко много са щастливи!
Защо не осъзнават те това?!"

 Зад нея слуша я рибарче.
Във думите й вниква то.
Разбира, че русалката е без другарче.
съзира колко е самотна тя...

И чак тогава той разбира,
"Ах, колко много съм щастлив!"
На живота смисъла намира.
Разбира, че се чувства жив.

© Люляк Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хуваво е!
  • И аз Андерсен не го харесвам особено,обаче въобще не мога да се сравнявам с него.Да,да..аз-някво 14 годишно,живеещо,за да пише,да се сравнява с Андерсен...
    Колкото и да ми натякваш такива налудничави сравнения няма да ти повярвам *хъг*
    Благодаря ви =)
  • Красиво...Ако Андерсен бе жив, щеше да подаде оставка...Твоят поглед върху съдбините на русалките е къде-къде по-красив от неговия... Поучително.Шест, Данче.
  • чудесно си го написала мила! поздрав!
  • Благодаря ви много =)
  • Хубаво е!
  • Хубав стих,странно е,че се замислих за обратната гледна точка,за човек,който би искал свободата,силата да омайват и красотата на Русалките...Поздравления!
Предложения
: ??:??