Русалка
Русалка
Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:
"Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.
Ах ,само аз крака да имам,
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам,
дори да не живея дълго.
А тез човеци имат всичко:
и слънце, и небе, земя...
Ах, колко много са щастливи!
Защо не осъзнават те това?!"
Зад нея слуша я рибарче.
Във думите й вниква то.
Разбира, че русалката е без другарче.
съзира колко е самотна тя...
И чак тогава той разбира,
"Ах, колко много съм щастлив!"
На живота смисъла намира.
Разбира, че се чувства жив.
© Люляк All rights reserved.
*хъг*
