(На Петър Апостолов)
И ръбестите камъни
очукват се във времето.
Най-твърдите от тях -
най-гладки стават.
Не всяка канарасъс диамант е бременна,
но всяка песъчинка
е спомен за скала.
И ти си като камъка,
Поете!
Събличаш стон,
събличаш вик,
събличаш крясък...
за да разкриеш
материала на сърцето си,
преди да се превърнеш
в шепа пясък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яким Дянков Todos los derechos reservados
а толкова го гледах уж. Ей сега ще видя какво може да се направи по въпроса 
Благодаря ти!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
