(На Петър Апостолов)
И ръбестите камъни
очукват се във времето.
Най-твърдите от тях -
най-гладки стават.
Не всяка канарасъс диамант е бременна,
но всяка песъчинка
е спомен за скала.
И ти си като камъка,
Поете!
Събличаш стон,
събличаш вик,
събличаш крясък...
за да разкриеш
материала на сърцето си,
преди да се превърнеш
в шепа пясък.
© Яким Дянков All rights reserved.
а толкова го гледах уж. Ей сега ще видя какво може да се направи по въпроса 
Благодаря ти!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
