29 ago 2009, 22:56

Ръце

  Poesía
581 0 8

РЪЦЕ

 

Небе без слънце, слънце без небе,

очи без поглед, поглед без очи;

човек без обич, обич без човек.

Сладък вкус в устата горчи.

 

Звезди без опора и време без миг.

Цяла вечност се спира в мене.

Лице без човек, човек без лик

изгарят нощите ми студени.

 

Стъпки без хора и хора без стъпки;

хора без сенки и сенки без хора...

Връща се всичко вървяло пред мен

всяка болка в мен да повтори.

 

Сън спокоен, но твърде нелек

мята ме в будните нощи.

Човек без дом и дом без човек

търсят ръцете ми топли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...