alistef (Албена Стефанова) alistef (Албена Стефанова)
2 177
Aug 29, 2009, 10:56 PM

Ръце

  Poetry
576 0 8

РЪЦЕ

 

Небе без слънце, слънце без небе,

очи без поглед, поглед без очи;

човек без обич, обич без човек.

Сладък вкус в устата горчи.

 

Звезди без опора и време без миг.

Цяла вечност се спира в мене.

Лице без човек, човек без лик

изгарят нощите ми студени.

 

Стъпки без хора и хора без стъпки;

хора без сенки и сенки без хора...

Връща се всичко вървяло пред мен

всяка болка в мен да повтори.

 

Сън спокоен, но твърде нелек

мята ме в будните нощи.

Човек без дом и дом без човек

търсят ръцете ми топли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0