29 авг. 2009 г., 22:56

Ръце

582 0 8

РЪЦЕ

 

Небе без слънце, слънце без небе,

очи без поглед, поглед без очи;

човек без обич, обич без човек.

Сладък вкус в устата горчи.

 

Звезди без опора и време без миг.

Цяла вечност се спира в мене.

Лице без човек, човек без лик

изгарят нощите ми студени.

 

Стъпки без хора и хора без стъпки;

хора без сенки и сенки без хора...

Връща се всичко вървяло пред мен

всяка болка в мен да повтори.

 

Сън спокоен, но твърде нелек

мята ме в будните нощи.

Човек без дом и дом без човек

търсят ръцете ми топли.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...