РЪЦЕ
Небе без слънце, слънце без небе,
очи без поглед, поглед без очи;
човек без обич, обич без човек.
Сладък вкус в устата горчи.
Звезди без опора и време без миг.
Цяла вечност се спира в мене.
Лице без човек, човек без лик
изгарят нощите ми студени.
Стъпки без хора и хора без стъпки;
хора без сенки и сенки без хора...
Връща се всичко вървяло пред мен
всяка болка в мен да повтори.
Сън спокоен, но твърде нелек
мята ме в будните нощи.
Човек без дом и дом без човек
търсят ръцете ми топли.
© Албена Стефанова Все права защищены