29 авг. 2009 г., 22:56

Ръце

587 0 8

РЪЦЕ

 

Небе без слънце, слънце без небе,

очи без поглед, поглед без очи;

човек без обич, обич без човек.

Сладък вкус в устата горчи.

 

Звезди без опора и време без миг.

Цяла вечност се спира в мене.

Лице без човек, човек без лик

изгарят нощите ми студени.

 

Стъпки без хора и хора без стъпки;

хора без сенки и сенки без хора...

Връща се всичко вървяло пред мен

всяка болка в мен да повтори.

 

Сън спокоен, но твърде нелек

мята ме в будните нощи.

Човек без дом и дом без човек

търсят ръцете ми топли.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...