29.08.2009 г., 22:56

Ръце

580 0 8

РЪЦЕ

 

Небе без слънце, слънце без небе,

очи без поглед, поглед без очи;

човек без обич, обич без човек.

Сладък вкус в устата горчи.

 

Звезди без опора и време без миг.

Цяла вечност се спира в мене.

Лице без човек, човек без лик

изгарят нощите ми студени.

 

Стъпки без хора и хора без стъпки;

хора без сенки и сенки без хора...

Връща се всичко вървяло пред мен

всяка болка в мен да повтори.

 

Сън спокоен, но твърде нелек

мята ме в будните нощи.

Човек без дом и дом без човек

търсят ръцете ми топли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...