Седеше жената на прогнилата пейка
подпряла тояжка под избеляла жалейка.
Черницата хвърляше шарена сянка
върху старото куче потънало в дрямка.
Над главата ѝ под опушена стряха
две лястовици гнездо си градяха.
В скута лежаха две ръце уморени
със засъхнала раничка и изпъкнали вени.
Треперейки кутийка локум ми подават:
„Вземи сине..., че то друг не минава.
Почерпи се... имам праунука-
в неделя родило се...далече от тука.“ ...