28 ene 2023, 11:17  

Ръцете

789 10 25

 

Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание,
очите – прогледнали – светят,
телата не мръзнат!

 

Ръката на Майката
дава храна за душите ни
и нейните ласки стопяват и глад,
и учудване.
Спасяват, когато се давим
с канапи на шията,
в ужасните нощи гласът и загрижен дочуваме.

 

Ръка на любимия даваме,
той ни я дава.
Ръцете му раждат мечти
за живот и израстване.
Ръцете ни сплетени в радост и мъка остават,
контакт между тях
призовава телата ни страстни.

 

Ръце на децата
косите ни дръзко разрошват,
показват рисунката мила
на своето детство,
в която с ръце са поискали още и още,
да приемат от нас
от Света и Живота наследството!

 

Любов, ти си в много
различни за нас проявления.
Ръката на Бог и
Вселенски закон те наричаме.
И сили за всичко
ти спускаш ни щедро във вените.
Те пазят, даряват и галят ни -
щом се обичаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятно ми е, Мария, че прочете и коментира този стих. Без тези ръце животът ни се обезмисля, особено без ласките на любовта!
  • Уникално по замисъл стихотворение! Ръцете - като символ на живот, обич и бъдеще!
    Браво, Тони!🌹
  • Благодаря, Роси! Много ме зарадва с присъствието си!
    Приятно ми е, че ти хареса стихът! Липсваш!
  • Уж само едни обикновени ръце, а толкова много могат да кажат и да те накарат да усетиш! Браво, Тони!
  • Благодаря, Елиз, радвам се, че ме посети!
    Хубава вечер!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...