28 янв. 2023 г., 11:17  

Ръцете

788 10 25

 

Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание,
очите – прогледнали – светят,
телата не мръзнат!

 

Ръката на Майката
дава храна за душите ни
и нейните ласки стопяват и глад,
и учудване.
Спасяват, когато се давим
с канапи на шията,
в ужасните нощи гласът и загрижен дочуваме.

 

Ръка на любимия даваме,
той ни я дава.
Ръцете му раждат мечти
за живот и израстване.
Ръцете ни сплетени в радост и мъка остават,
контакт между тях
призовава телата ни страстни.

 

Ръце на децата
косите ни дръзко разрошват,
показват рисунката мила
на своето детство,
в която с ръце са поискали още и още,
да приемат от нас
от Света и Живота наследството!

 

Любов, ти си в много
различни за нас проявления.
Ръката на Бог и
Вселенски закон те наричаме.
И сили за всичко
ти спускаш ни щедро във вените.
Те пазят, даряват и галят ни -
щом се обичаме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятно ми е, Мария, че прочете и коментира този стих. Без тези ръце животът ни се обезмисля, особено без ласките на любовта!
  • Уникално по замисъл стихотворение! Ръцете - като символ на живот, обич и бъдеще!
    Браво, Тони!🌹
  • Благодаря, Роси! Много ме зарадва с присъствието си!
    Приятно ми е, че ти хареса стихът! Липсваш!
  • Уж само едни обикновени ръце, а толкова много могат да кажат и да те накарат да усетиш! Браво, Тони!
  • Благодаря, Елиз, радвам се, че ме посети!
    Хубава вечер!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...