28.01.2023 г., 11:17  

Ръцете

786 10 25

 

Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание,
очите – прогледнали – светят,
телата не мръзнат!

 

Ръката на Майката
дава храна за душите ни
и нейните ласки стопяват и глад,
и учудване.
Спасяват, когато се давим
с канапи на шията,
в ужасните нощи гласът и загрижен дочуваме.

 

Ръка на любимия даваме,
той ни я дава.
Ръцете му раждат мечти
за живот и израстване.
Ръцете ни сплетени в радост и мъка остават,
контакт между тях
призовава телата ни страстни.

 

Ръце на децата
косите ни дръзко разрошват,
показват рисунката мила
на своето детство,
в която с ръце са поискали още и още,
да приемат от нас
от Света и Живота наследството!

 

Любов, ти си в много
различни за нас проявления.
Ръката на Бог и
Вселенски закон те наричаме.
И сили за всичко
ти спускаш ни щедро във вените.
Те пазят, даряват и галят ни -
щом се обичаме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно ми е, Мария, че прочете и коментира този стих. Без тези ръце животът ни се обезмисля, особено без ласките на любовта!
  • Уникално по замисъл стихотворение! Ръцете - като символ на живот, обич и бъдеще!
    Браво, Тони!🌹
  • Благодаря, Роси! Много ме зарадва с присъствието си!
    Приятно ми е, че ти хареса стихът! Липсваш!
  • Уж само едни обикновени ръце, а толкова много могат да кажат и да те накарат да усетиш! Браво, Тони!
  • Благодаря, Елиз, радвам се, че ме посети!
    Хубава вечер!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...