Jan 28, 2023, 11:17 AM  

Ръцете

793 10 25

 

Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание,
очите – прогледнали – светят,
телата не мръзнат!

 

Ръката на Майката
дава храна за душите ни
и нейните ласки стопяват и глад,
и учудване.
Спасяват, когато се давим
с канапи на шията,
в ужасните нощи гласът и загрижен дочуваме.

 

Ръка на любимия даваме,
той ни я дава.
Ръцете му раждат мечти
за живот и израстване.
Ръцете ни сплетени в радост и мъка остават,
контакт между тях
призовава телата ни страстни.

 

Ръце на децата
косите ни дръзко разрошват,
показват рисунката мила
на своето детство,
в която с ръце са поискали още и още,
да приемат от нас
от Света и Живота наследството!

 

Любов, ти си в много
различни за нас проявления.
Ръката на Бог и
Вселенски закон те наричаме.
И сили за всичко
ти спускаш ни щедро във вените.
Те пазят, даряват и галят ни -
щом се обичаме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Приятно ми е, Мария, че прочете и коментира този стих. Без тези ръце животът ни се обезмисля, особено без ласките на любовта!
  • Уникално по замисъл стихотворение! Ръцете - като символ на живот, обич и бъдеще!
    Браво, Тони!🌹
  • Благодаря, Роси! Много ме зарадва с присъствието си!
    Приятно ми е, че ти хареса стихът! Липсваш!
  • Уж само едни обикновени ръце, а толкова много могат да кажат и да те накарат да усетиш! Браво, Тони!
  • Благодаря, Елиз, радвам се, че ме посети!
    Хубава вечер!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...