25 mar 2017, 9:20  

Ръцете на мама

  Poesía » Otra
2.5K 2 3

           Преровѝ торбата на Времето,

           извадѝ само хубави дни.

           Под възглавница вечер сложи ги

           и сънувай, сънувай ги ти.

 

           По поляна зелена вървиш,

           правиш първите стъпки, залиташ,

           а насреща две ръце те прегръщат.

           Да, това са ръцете на Мама.

 

           Толко меки и топли са те,

            сякаш цялото Слънце събрали!

 

           Те те милват преди да заспиш,

           от всички злини те те бранят.

            Когато си болен, обиден и тъжен,

            уплашен от тъмното,плачеш.

            Те сълзите ти нежно събират.

            Това са ръцете на Мама.

 

            И ръчичката твоя държат,

            първи букви ти да напишеш.

            Всеки път те до теб са

            и показват ти правия път.

 

           Толко мили и скъпи,

            ръцете на Мама!

 

           И дори след години пораснал,

           в дни на трудности, болка, печал.

           В дни, когато изходи няма,

           пак ги търсиш, ръцете на Мама!

            

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

13 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...