25 mar 2017, 9:20  

Ръцете на мама

  Poesía » Otra
2.5K 2 3

           Преровѝ торбата на Времето,

           извадѝ само хубави дни.

           Под възглавница вечер сложи ги

           и сънувай, сънувай ги ти.

 

           По поляна зелена вървиш,

           правиш първите стъпки, залиташ,

           а насреща две ръце те прегръщат.

           Да, това са ръцете на Мама.

 

           Толко меки и топли са те,

            сякаш цялото Слънце събрали!

 

           Те те милват преди да заспиш,

           от всички злини те те бранят.

            Когато си болен, обиден и тъжен,

            уплашен от тъмното,плачеш.

            Те сълзите ти нежно събират.

            Това са ръцете на Мама.

 

            И ръчичката твоя държат,

            първи букви ти да напишеш.

            Всеки път те до теб са

            и показват ти правия път.

 

           Толко мили и скъпи,

            ръцете на Мама!

 

           И дори след години пораснал,

           в дни на трудности, болка, печал.

           В дни, когато изходи няма,

           пак ги търсиш, ръцете на Мама!

            

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

13 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...