Ръцете на мама
Преровѝ торбата на Времето,
извадѝ само хубави дни.
Под възглавница вечер сложи ги
и сънувай, сънувай ги ти.
По поляна зелена вървиш,
правиш първите стъпки, залиташ,
а насреща две ръце те прегръщат.
Да, това са ръцете на Мама.
Толко меки и топли са те,
сякаш цялото Слънце събрали!
Те те милват преди да заспиш,
от всички злини те те бранят.
Когато си болен, обиден и тъжен,
уплашен от тъмното,плачеш.
Те сълзите ти нежно събират.
Това са ръцете на Мама.
И ръчичката твоя държат,
първи букви ти да напишеш.
Всеки път те до теб са
и показват ти правия път.
Толко мили и скъпи,
ръцете на Мама!
И дори след години пораснал,
в дни на трудности, болка, печал.
В дни, когато изходи няма,
пак ги търсиш, ръцете на Мама!
© Хари Спасов All rights reserved.
