Преровѝ торбата на Времето,
извадѝ само хубави дни.
Под възглавница вечер сложи ги
и сънувай, сънувай ги ти.
По поляна зелена вървиш,
правиш първите стъпки, залиташ,
а насреща две ръце те прегръщат.
Да, това са ръцете на Мама.
Толко меки и топли са те,
сякаш цялото Слънце събрали!
Те те милват преди да заспиш,
от всички злини те те бранят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up