линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
1 oct 2018, 10:16

(с) 

  Poesía » Filosófica, Otra
507 6 9

Изстина южната страна

на скромната ми къща.

Врабци затърсиха храна.

Мъглата се завръща.

 

Събира локвичката – ден,

над нея дълго да поплаче,

дъждът със сивите очи

е влюбен, и е еднозначен.

 

Оставил ми е брезово листо,

сърце е – мога да позная,

да види как броя до сто,

когато (с)вързвам двата края.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??