линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
1 окт. 2018 г., 10:16

(с) 

  Поэзия » Философская, Другая
452 6 9

Изстина южната страна

на скромната ми къща.

Врабци затърсиха храна.

Мъглата се завръща.

 

Събира локвичката – ден,

над нея дълго да поплаче,

дъждът със сивите очи

е влюбен, и е еднозначен.

 

Оставил ми е брезово листо,

сърце е – мога да позная,

да види как броя до сто,

когато (с)вързвам двата края.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??