линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
1.10.2018 г., 10:16 ч.

(с) 

  Поезия » Философска, Друга
451 6 9

Изстина южната страна

на скромната ми къща.

Врабци затърсиха храна.

Мъглата се завръща.

 

Събира локвичката – ден,

над нея дълго да поплаче,

дъждът със сивите очи

е влюбен, и е еднозначен.

 

Оставил ми е брезово листо,

сърце е – мога да позная,

да види как броя до сто,

когато (с)вързвам двата края.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??