линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
Oct 1, 2018, 10:16 AM

(с) 

  Poetry » Phylosophy, Other
550 6 9
Изстина южната страна
на скромната ми къща.
Врабци затърсиха храна.
Мъглата се завръща.
Събира локвичката – ден,
над нея дълго да поплаче,
дъждът със сивите очи
е влюбен, и е еднозначен.
Оставил ми е брезово листо,
сърце е – мога да позная,
да види как броя до сто,
когато (с)вързвам двата края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??