6 feb 2010, 8:28

С цвят на болка 

  Poesía
720 0 19

Самотата си нежно събирахме

в брегове от красиви усмивки

и записвахме с жадно мастило

на душите си дивото ехо.

От очите си късахме думи

и заривахме в мокрия пясък,

по брега, от следите ни тайни,

се разливаше пяна от крясъка им.

Тишината смутено изчезваше,

като екот оставаше само

твойто силно и жадно „Обичам те!”,

мойто жадно и силно „Желая!”.

И до днес те пътуват ухаещи

на луна и на лято –

дорисувам ги в моите спомени

с цвят на болката,

в мене останала.

 

 

януари 2010

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??