С цвят на болка
Самотата си нежно събирахме
в брегове от красиви усмивки
и записвахме с жадно мастило
на душите си дивото ехо.
От очите си късахме думи
и заривахме в мокрия пясък,
по брега, от следите ни тайни,
се разливаше пяна от крясъка им.
Тишината смутено изчезваше,
като екот оставаше само
твойто силно и жадно „Обичам те!”,
мойто жадно и силно „Желая!”.
И до днес те пътуват ухаещи
на луна и на лято –
дорисувам ги в моите спомени
с цвят на болката,
в мене останала.
януари 2010
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
