11 feb 2010, 11:04

С цвят на две обичащи очи

  Poesía
939 0 13

Остана този спомен.

Не повехна.

Макар да го оставях без вода.

Растеше бавно,

вече е обемен

със корен чак

до моята душа.

Изсмуква от недрата ù надежда.

Вирее между радост и тъга.

Понякога ми дава плод

от нежност,

но много рядко,

в миг на тишина...

А има и моменти на обида -

тогава ми горчи

като пелин.

Проклинам го

и искам да си иде,

да не оставя никакви следи...

 

Но ето –

пак се върна с нова сила.

Не е загинал

в моите войни.

Навярно Бог желае да го има -

със цвят на две

обичащи очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...