С цвят на две обичащи очи
Остана този спомен.
Не повехна.
Макар да го оставях без вода.
Растеше бавно,
вече е обемен
със корен чак
до моята душа.
Изсмуква от недрата ù надежда.
Вирее между радост и тъга.
Понякога ми дава плод
от нежност,
но много рядко,
в миг на тишина...
А има и моменти на обида -
тогава ми горчи
като пелин.
Проклинам го
и искам да си иде,
да не оставя никакви следи...
Но ето –
пак се върна с нова сила.
Не е загинал
в моите войни.
Навярно Бог желае да го има -
със цвят на две
обичащи очи.
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
