С цвят на две обичащи очи

11.02.2010 г., 11:04 ч.

Поезия

827 0 13

Остана този спомен.
Не повехна.
Макар да го оставях без вода.
Растеше бавно,
вече е обемен
със корен чак
до моята душа.
Изсмуква от недрата ù надежда.
Вирее между радост и тъга.
Понякога ми дава плод
от нежност,
но много рядко, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

С цвят на две обичащи очи

Искате да прочетете повече?

Предложения