12 jul 2019, 0:19

С Цвят На Луна

1K 1 1

Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.

 

Подарявам ти цветята,
с цветовете на мечти,
да излъчват аромата,
на спокойствието без беди.

 

Подарявам ни земята,
не изпълнената с мъгли,
а онази около краката,
дето ни събира и дели.

 

А от теб не искам много,
затова недей се ти плаши,
не искам стръмни и високи,
планини на гръб да носиш ти.

 

Искам единствено морето,
синьо, като твоите очи,
дето от далеч наднича,
да посмее да се появи.

 

И накъдето и да се затича,
няма да е на самотен бряг,
защото някой го обича,
и му носи лунен цвят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стилиян Енчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има хубав замисъл творбата ти, Стилиян. Има обаче и, бих ги нарекъл недоглеждания, които можеш за в бъдеще да изчистваш - думите - нагоре, отдалеч се пишат слято. Аз бих написал - смелост тя да ти дари. - за да запазиш ритъма. Земята, не е около, а под краката, обикновено. Добронамерен съм, въпреки забележките. Харесвам как пишеш, имаш потенциал, не че аз съм перфектен. Поздрави! Бъди вдъхновен!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...