Jul 12, 2019, 12:19 AM

С Цвят На Луна

1K 1 1

Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.

 

Подарявам ти цветята,
с цветовете на мечти,
да излъчват аромата,
на спокойствието без беди.

 

Подарявам ни земята,
не изпълнената с мъгли,
а онази около краката,
дето ни събира и дели.

 

А от теб не искам много,
затова недей се ти плаши,
не искам стръмни и високи,
планини на гръб да носиш ти.

 

Искам единствено морето,
синьо, като твоите очи,
дето от далеч наднича,
да посмее да се появи.

 

И накъдето и да се затича,
няма да е на самотен бряг,
защото някой го обича,
и му носи лунен цвят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Енчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има хубав замисъл творбата ти, Стилиян. Има обаче и, бих ги нарекъл недоглеждания, които можеш за в бъдеще да изчистваш - думите - нагоре, отдалеч се пишат слято. Аз бих написал - смелост тя да ти дари. - за да запазиш ритъма. Земята, не е около, а под краката, обикновено. Добронамерен съм, въпреки забележките. Харесвам как пишеш, имаш потенциал, не че аз съм перфектен. Поздрави! Бъди вдъхновен!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...