7 oct 2007, 8:01

С две лица

  Poesía
806 0 12
                                  ("Животът е пътуване само за този,
                                     който знае къде отива")

С две лица е човешката душа!
Слънчеви дни, мразовити утрини!
Губят се съдби, в плисъка на дъжда
и сякаш с капките, душата отлита!

С две лица, тя е пред обществото.
Лута се с вроден стремеж за щастие,
с две сили противостоящи
и сякаш с страстен летеж към "Аз"-ът!

С две лица стои пред огледалото
и поглежда обратната му страна.
А там щастието виси фронтално,
както и думите... за беда!

Във зло и добро е животът ни!
И вечната преследвачка, макар 
 да е тук, пред очите ни, до ръцете ни!
Пътници с две лица сме - цвете и кинжал...
Но аз... бягството ще продължа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...