С две лица
който знае къде отива")
С две лица е човешката душа!
Слънчеви дни, мразовити утрини!
Губят се съдби, в плисъка на дъжда
и сякаш с капките, душата отлита!
С две лица, тя е пред обществото.
Лута се с вроден стремеж за щастие,
с две сили противостоящи
и сякаш с страстен летеж към "Аз"-ът!
С две лица стои пред огледалото
и поглежда обратната му страна.
А там щастието виси фронтално,
както и думите... за беда!
Във зло и добро е животът ни!
И вечната преследвачка, макар
да е тук, пред очите ни, до ръцете ни!
Пътници с две лица сме - цвете и кинжал...
Но аз... бягството ще продължа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
