Oct 7, 2007, 8:01 AM

С две лица

  Poetry
801 0 12
                                  ("Животът е пътуване само за този,
                                     който знае къде отива")

С две лица е човешката душа!
Слънчеви дни, мразовити утрини!
Губят се съдби, в плисъка на дъжда
и сякаш с капките, душата отлита!

С две лица, тя е пред обществото.
Лута се с вроден стремеж за щастие,
с две сили противостоящи
и сякаш с страстен летеж към "Аз"-ът!

С две лица стои пред огледалото
и поглежда обратната му страна.
А там щастието виси фронтално,
както и думите... за беда!

Във зло и добро е животът ни!
И вечната преследвачка, макар 
 да е тук, пред очите ни, до ръцете ни!
Пътници с две лица сме - цвете и кинжал...
Но аз... бягството ще продължа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...