С годините ще ставам все по-скучна
С годините ще ставам все по-скучна,
ще се превърна във мърмореща жена
и рядко ще си спомням случките,
които днес са ме превърнали в това.
Ще изчезне блясъкът в косите меки,
бели косъмчета ще танцуват в тях
и не ще ме мамят тъмните пътеки,
по които влюбена пристъпвах аз.
И макар и груби – вече остарели,
ръцете ми ще галят образа ти свят.
Две икони, май отдавна побелели,
ще се носят по алеите на този град.
С годините ще ставам все по-скучна,
ще се превърна във мърмореща жена,
но ти ще си до мен - да ме научиш,
как след всеки ден да бъда по–добра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
