Feb 7, 2010, 5:36 PM

С годините ще ставам все по-скучна

  Poetry » Love
1.1K 0 13

 

 

С годините ще ставам все по-скучна,

ще се превърна във мърмореща жена

и  рядко ще си спомням случките,

които днес са ме превърнали в това.

 

Ще изчезне блясъкът в косите меки,

 бели косъмчета ще танцуват в тях

и не ще ме мамят тъмните пътеки,

по които влюбена пристъпвах аз.

 

И макар и груби – вече остарели,

ръцете ми ще галят образа ти свят.

Две икони, май отдавна побелели,

ще се носят по алеите на този град.

 

С годините ще ставам все по-скучна,

ще се превърна във мърмореща жена,

но ти ще си до мен - да ме научиш,

как след всеки ден да бъда по–добра.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...