22 abr 2011, 20:44

С гълъбите загугукал 

  Poesía
642 0 18

Под цъфналите вишни

с рехавата сянка,

ме връща спомен -

стар рефрен,

накъдрил гиздо цветовете,

като перчем на млад ерген.

От сладост цъфнали дървета,

по-розови от момин свян,

на едри цветове прокапват

и пълнят пазвата ми с плам.

Проплаква тихо, като гъдулка,

свирнята на щурец –

а аз, накипрена със цвят от вишна,

съм като булка

и пия с пълни шепи пролет,

от чашата на вятъра студен.

Под цъфналите вишни

с рехавата сянка,

на шарената черга,

все още ври, кипи,

смехът ми – с гълъбите загугукал,

и каца по съседните стрехи.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??