С гълъбите загугукал
813
0
18
Под цъфналите вишни
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете,
като перчем на млад ерген.
От сладост цъфнали дървета,
по-розови от момин свян,
на едри цветове прокапват
и пълнят пазвата ми с плам.
Проплаква тихо, като гъдулка,
свирнята на щурец –
а аз, накипрена със цвят от вишна,
съм като булка
и пия с пълни шепи пролет,
от чашата на вятъра студен.
Под цъфналите вишни
с рехавата сянка,
на шарената черга,
все още ври, кипи,
смехът ми – с гълъбите загугукал,
и каца по съседните стрехи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
