Под цъфналите вишни
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете,
като перчем на млад ерген.
От сладост цъфнали дървета,
по-розови от момин свян,
на едри цветове прокапват
и пълнят пазвата ми с плам.
Проплаква тихо, като гъдулка,
свирнята на щурец – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up