11 jul 2020, 13:15

С име Тишина

1.3K 4 5

Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.

И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.

 

Понякога е мила, спокойна... сговорчива...
Друг път става дръзка, сприхава и придирчива.
От памтивека с нея до болка се знаем.

Добър вечер, сестро, дай ми мъдрост назаем.

 

                                                           © Павлина Петрова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Между покоя и хаоса...
10,00 BGN
2K 1 1

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво Павли!
  • Тишина е една от най-благодатните думи за поезия. Всички знаем как може да крещи; как е пълна с взаимност, когато около нея е любов; колко приспивно сънено може да вали в нас... и въпреки разтърсващите противоречия да не разреши на мълчанието да убива...
  • Тишината винаги казва много повече от колкото говорящите "често говоренето убива наполовина мисълта, защото мисълта е волна птица и в клетка от думи може да разпери криле, но не и да литне" " Тишината е благодат за мен!
  • Обичам тишината!Тя позволява самовглъбяване и разговор със себе си.
    Великите идеи се раждат в тишината на съзиданието.
    Харесва ми!
    Поздравления, Павлина!
  • Колко много е казано в тези два стиха... тишината като източник на мъдрост, не само като символ на самотата!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...