11.07.2020 г., 13:15

С име Тишина

1.3K 4 5

Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.

И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.

 

Понякога е мила, спокойна... сговорчива...
Друг път става дръзка, сприхава и придирчива.
От памтивека с нея до болка се знаем.

Добър вечер, сестро, дай ми мъдрост назаем.

 

                                                           © Павлина Петрова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Между покоя и хаоса...

Между покоя и хаоса...
10,00 лв.
2K 1 1

Коментари

Коментари

  • Много хубаво Павли!
  • Тишина е една от най-благодатните думи за поезия. Всички знаем как може да крещи; как е пълна с взаимност, когато около нея е любов; колко приспивно сънено може да вали в нас... и въпреки разтърсващите противоречия да не разреши на мълчанието да убива...
  • Тишината винаги казва много повече от колкото говорящите "често говоренето убива наполовина мисълта, защото мисълта е волна птица и в клетка от думи може да разпери криле, но не и да литне" " Тишината е благодат за мен!
  • Обичам тишината!Тя позволява самовглъбяване и разговор със себе си.
    Великите идеи се раждат в тишината на съзиданието.
    Харесва ми!
    Поздравления, Павлина!
  • Колко много е казано в тези два стиха... тишината като източник на мъдрост, не само като символ на самотата!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...