11.07.2020 г., 13:15 ч.
С име Тишина
Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива...
Друг път става дръзка, сприхава и придирчива.
От памтивека с нея до болка се знаем.
Добър вечер, сестро, дай ми мъдрост назаем.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубаво Павли!
-
Тишина е една от най-благодатните думи за поезия. Всички знаем как може да крещи; как е пълна с взаимност, когато около нея е любов; колко приспивно сънено може да вали в нас... и въпреки разтърсващите противоречия да не разреши на мълчанието да убива...
-
Тишината винаги казва много повече от колкото говорящите "често говоренето убива наполовина мисълта, защото мисълта е волна птица и в клетка от думи може да разпери криле, но не и да литне" " Тишината е благодат за мен!
-
Обичам тишината!Тя позволява самовглъбяване и разговор със себе си.
Великите идеи се раждат в тишината на съзиданието.
Харесва ми!
Поздравления, Павлина! -
Колко много е казано в тези два стиха... тишината като източник на мъдрост, не само като символ на самотата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
