Jul 11, 2020, 1:15 PM

С име Тишина 

  Poetry » Phylosophy
720 4 5

Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.

И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.

 

Понякога е мила, спокойна... сговорчива...
Друг път става дръзка, сприхава и придирчива.
От памтивека с нея до болка се знаем.

Добър вечер, сестро, дай ми мъдрост назаем.

 

                                                           © Павлина Петрова

 

© Павлина Петрова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1050 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво Павли!
  • Тишина е една от най-благодатните думи за поезия. Всички знаем как може да крещи; как е пълна с взаимност, когато около нея е любов; колко приспивно сънено може да вали в нас... и въпреки разтърсващите противоречия да не разреши на мълчанието да убива...
  • Тишината винаги казва много повече от колкото говорящите "често говоренето убива наполовина мисълта, защото мисълта е волна птица и в клетка от думи може да разпери криле, но не и да литне" " Тишината е благодат за мен!
  • Обичам тишината!Тя позволява самовглъбяване и разговор със себе си.
    Великите идеи се раждат в тишината на съзиданието.
    Харесва ми!
    Поздравления, Павлина!
  • Колко много е казано в тези два стиха... тишината като източник на мъдрост, не само като символ на самотата!
Random works
: ??:??