Jul 11, 2020, 1:15 PM

С име Тишина

1.3K 4 5

Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.

И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.

 

Понякога е мила, спокойна... сговорчива...
Друг път става дръзка, сприхава и придирчива.
От памтивека с нея до болка се знаем.

Добър вечер, сестро, дай ми мъдрост назаем.

 

                                                           © Павлина Петрова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Между покоя и хаоса... 🇧🇬

Между покоя и хаоса...
BGN 10.00
2K 1 1

Comments

Comments

  • Много хубаво Павли!
  • Тишина е една от най-благодатните думи за поезия. Всички знаем как може да крещи; как е пълна с взаимност, когато около нея е любов; колко приспивно сънено може да вали в нас... и въпреки разтърсващите противоречия да не разреши на мълчанието да убива...
  • Тишината винаги казва много повече от колкото говорящите "често говоренето убива наполовина мисълта, защото мисълта е волна птица и в клетка от думи може да разпери криле, но не и да литне" " Тишината е благодат за мен!
  • Обичам тишината!Тя позволява самовглъбяване и разговор със себе си.
    Великите идеи се раждат в тишината на съзиданието.
    Харесва ми!
    Поздравления, Павлина!
  • Колко много е казано в тези два стиха... тишината като източник на мъдрост, не само като символ на самотата!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...