10 jul 2014, 0:29

С камъни трябва

  Poesía
637 0 6

Целият ден дъждът не престана.

Целият ден вали ли, вали...

Студения вятър, върти го в спирала.

Няма светкавици. Дори не гърми.

 

Прониква до костите чак, тази влага.

Измръзват ръцете. Краката и те.

И най-плътната дреха дори не помага.

А няма време, дори за чаша кафе...

 

Така я докарахме. Труда си продаваме.

От векове човекът прави това.

Не ме боли, че без пари го раздаваме.

А това, че го правим за чужда страна.

 

Проклети да бъдат политиците наши!

Продадоха всичко. Откраднаха те.

Моят живот е в последната фаза.

А живота на моето дете?

 

Боли ме, когато младите казват:

От тази България само скелет остана.

Кои трябва да дойдат и да го покажат,

че с камъни трябва, а не със "осанна"?

 

Целият ден дъждът не престана.

Избърсвам лицето с мокра ръка...

Не. Това не е моята драма.

Трагедия е това. На една цяла страна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...