10 jul 2014, 0:29

С камъни трябва 

  Poesía
510 0 6

Целият ден дъждът не престана.

Целият ден вали ли, вали...

Студения вятър, върти го в спирала.

Няма светкавици. Дори не гърми.

 

Прониква до костите чак, тази влага.

Измръзват ръцете. Краката и те.

И най-плътната дреха дори не помага.

А няма време, дори за чаша кафе...

 

Така я докарахме. Труда си продаваме.

От векове човекът прави това.

Не ме боли, че без пари го раздаваме.

А това, че го правим за чужда страна.

 

Проклети да бъдат политиците наши!

Продадоха всичко. Откраднаха те.

Моят живот е в последната фаза.

А живота на моето дете?

 

Боли ме, когато младите казват:

От тази България само скелет остана.

Кои трябва да дойдат и да го покажат,

че с камъни трябва, а не със "осанна"?

 

Целият ден дъждът не престана.

Избърсвам лицето с мокра ръка...

Не. Това не е моята драма.

Трагедия е това. На една цяла страна.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??